Джордже Бруич: Есен. Маслинена (превод на бугарски)

Фото: Баћко Ј. Милачић

Ще дочакам и тази есен в чужбина.

Есен страхотно маслинена.
Есен за мен.

Какво съм аз, ако съм в чужбина!?
Какво съм аз, ако съм сянка,
ако съм си себедостатъчен!?

Тази есен няма пак да ме привлекат
пурпурните облаци,
нито лозята узрели .
Есента е ужасно маслинена.
Есента в мен.
И няма да се преродя,
ако се върна от калта и мъката.

Ще дочакам и тази есен в чужбина,
под мраморносивия свод.
Есен без аромата и светлината есенна.
Есен с цвят на маслина.

ПЛАМЪК ОТ ДЯСНАТА ДЛАН

Докато вървях между черно и черно,
и всички онези цветове, с нюансите между тях,
прозорецът гледаше към тисовата горичка,
откъдето вятърът се спускаше върху балдахина.
И червеният пламък от лявата длан,
с който и дясната бе обгърната ;
сякаш през небето проблесна -
частица от новия ден
и паяжина
на тишината приличаща.

Докато вървях сега по същата нишка,
между лилава и виолетова светлина,
докато вървях между река и река,
над всяка от тях имаше орнаменти -
отпечатъци от минали животи и реални бивши такива,
презрели в тъга и черна водниста горчивина...

Защото ореолът е сърцето на водата и розовата линия на потока.
И се смесва в дълбока сянка с образа на нов копнеж,
когато по стените, заобиколени от охра,
трепти само смътно отражение,
от което неизгаряща ръка,
се плъзга през човешкия поглед и
румения му проблясък...

ИКОНА

Тази сутрин е ясно на прозореца
от огъня на слънчевото чело,
така че не знам къде са се смесили пръстите с книгите,
в които се говори за свобода,
които претендират за мъдрост,
и нашата буква е мъничко бедро,
и нашите думи са зрънца кървави ,
и дреболии, и рани, и огледала на прозореца,
пред които не си тръгваме от слънцето,
а от земята,
и семената,
от нашите нищожни картини между далечината и окото,
от образи между сянката и лицето,
от детайла, който е част от целостта в изкуството.
Откъде е тогава ведрината в окото!?
Чия е прошката в светлината,
която виждаме подобна на самите нас,
насочена към паметта и верността!?

КЪДЕ Е НАШЕТО СЕМЕ

Как различаваме семе от семе,
ръж от ечемик, елда от сорго?
И цветята как различаваме ?
През земята в дълбините на времето,
където зародишът сам се бори,
където сам се уплътнява и набъбва,
докато се не мушне между звездите.
Където ще застане,
както при всяко раждане.
Като при кръвоспиране, и отновото кипване
в чист блясък.
На наклонени хълмове, сред гола плацента,
там, където беше тежестта на свободата,
която беше покрита от прозрачно небе,
изтъкано от човешки думи и лица.

На български: Милко Христов

ЗА АВТОРА

Джордже Бруич, писател, поет и литературен критик, е роден в Карловац на 7 декември 1967 г. Учи сръбски език и литература във Философския факултет в Петриня (Хърватия), а след това в Никшич (Черна Гора).
Издал е стихосбирките: „Нови празни дни“, Ободско слово, Подгорица; „Страх от горите“, Народна книга, Белград; „Пътеводител за пътуване“, Сръбско културно дружество „Просвета“, Загреб; „Къща на лед“, Асоциация на писателите на Черна гора, Подгорица; „Улица за самота“, Литературно дружество на Сръбския национален съвет, Подгорица; „Вечер на последния ден“, Литературно дружество на Сръбския национален съвет, Подгорица; „Свещи и писма“, Литературно дружество на Сръбския национален съвет, Подгорица; „Глинска среди“, Литературно дружество на Сръбския национален съвет, Подгорица, 2025 г. Редактирал е: „Съвременна поезия на Сръбска Краина“ (Избор от съвременна поезия на сърби от Хърватия), Книга на сътворението, Подгорица; „Избор от руска поезия от втората половина на 20-ти век“, Сътворение, Подгорица и „Образи на 82 поети“ (преглед на новата сръбска поезия от Хърватия), Литературно дружество на Сръбския национален съвет, Подгорица. Носител е на следните литературни награди: „Драган Кордич“, „Сътворения“, „Видовданска грамота“, „Успенски награди“ - Баня Лука, Награди на Асоциацията на журналистите на Черна гора и други награди, грамоти и признания. Публикува поезия, проза, есета и литературна критика в ежедневници, периодични издания и електронни списания и издания. Неговите стихове са превеждани на руски, английски, френски, албански и румънски език. Участвал е в редица антологии, рецензии и панорами. Редактор е в списание „Српски народни новини“ от Подгорица. Живее в Подгорица.